За моята кутия за хербарий използвах популярно растение, наречено репей. Увих няколко клонки под формата на букет с куп цветни панделки.
Репеят е растение, което ми правеше най-голямо впечатление като дете: имах чувството, че той има свой собствен ум, прикрепяйки се тайно към дрехите ми, за да ме придружава, докато обикалям. Репеят използва тази интелигентна стратегия, за да хване преминаващите животни на автостоп, помагайки си за разпространението на семената. Обикновено мислим за растенията като за неподвижни и стационарни, но репеят (както всъщност много други) успява да пътува. Освен това репеят е в основата на вдъхновението за създаване на велкрото. На полски дори използваме едно и също име за репей и велкро: ‘rzep’. Опаковъчните панделки също са част от спомените на детето в мен: те украсяваха крайпътни светилища, разпръснати из ландшафта на провинцията. Хората се молят за чудеса до тях. Не беше необичайно да се види репей, растящ около тях, но беше невъзможно да стане част от букета на светилището, тъй като се смяташе за вреден плевел и нямаше място до олтара.
В моята хербарийна кутия исках да отдам на репея мястото, което заслужава, и да призная неговата изобретателност.
Внимавайте за чудото, което ще ви се случи скоро!
40х40х10 см, репей, панделки