„О, миг поспри! Ти си тъй прекрасен!“
Фауст днес. Съвременен и окъпан в неон. Част от настойчив, носталгичен копнеж, търсещ липсващо съдържание и изследващ връзката между дух и материя, спомен и образ. Също и кратка ретроспекция, опит за поредното изследване на образа. Нещо като движение по ръба или опит да се обгърнеш с поглед във и отвъд себе си. Едновременно.
Също и инспирация от привидните баналности, заобикалящи ни в ежедневието. Това обиграно рутиниране на навика до степен на самопоглъщaне, самодостатъчност в каталогизирането на образи, знаци и символи, смисли. Самопогасяване.
Това, което понякога, но само понякога ни стиска за гърлото в степен на неучудване от заобикалящото ни, един сън. Едно приспиване на остротата ни на възприемане и съответно внимание, щедро обещаващо, че всичко е равно и сякаш – даденост. Красотата и чудото да си жив са превърнати в нещо банално, скучно и гарантирано ни. Бит, изкован от тъжно величие, много страх и жълтия поглед на побъркан човек – мислейки си, но никога на глас, че е вечност. Циментово пони.
Съдържанието на кутията от проекта “HERBARIUM” е част от най-новата ми серия работи „Симетрия на бита”. Текстът по отношение на серията е незавършен, непълен и в частност този текст ще претърпи промени. Това е текст в развитие. Към настоящия момент обаче е изцяло релевантен към работата ми, експонирана в кутията тук.
- Аудио файл
През 2006 г. получава втора награда по живопис в конкурса на фондация „Св. Св. Кирил и Методий“ за млади художници, критици и куратори. През 2004 г. печели награда за млад български артист от асоциация „Art Dialogue“ в Париж. Номиниран е за наградите „BAZA“ за съвременно изкуство (2009), „Софийска награда за визуални изкуства“ (2009) и наградата на фондация „Gaudenz B. Ruf“ (2007). Живее и работи в София.