„Михаиле,
Ти видя в дъното на ямата няколко метални копчета,
изгнили парчета плат и кости.
А останалото – пръст.
Това ли е останало? Няма справедливост, има пръст.
И когато скубеше тревата плачейки, и когато биеше земята,
възмъжа с едно столетие.
И разбра, че може би несправедливият си ти.
Тази същата земя, която биеше, тя е героите, които не видя.
Копчетата нека оцеляват, те не са безсмъртни.
Мъртвите герои стават пръст.
Тази пръст, Михаиле...
Тази пръст е свещена!”
Константин Павлов
Спомен за близначката, 1976 г.
Имало едно време селище. Имало едно време щастие. Имало едно време…
Днес е само това – почва, изцяло заличила следите от живот и доказателствата за култура. Докато не се разрови много дълбоко, но предимно в писмените източници и в спомените на малкото живи свидетели, защото физически е останало само изобилие от съдържимото в кутията.
Хербариум в памет на едно село – изселено и заличено заедно с още десетки други в името на една „идеална цел“*.
* До 1944 г. в България са изградени два язовира. След идването на „народната власт“ през 1944 г., до 1966 г. под ръководството на Съветския съюз биват завършени или са в строеж 35 язовира с общ обем 5,147 милиона кубични метра. За тази цел са изселени десетки селища, чиито територии биват потопени. А местните жители са преместени в близките градове и околни села. Така много селища изчезват от картата на България, повечето от които са съществували няколко века, а заедно с тях водата е потопила множество културни паметници, фолклор, спомени и съдби. За построяването на яз. „Студена“ през 1953 г. са изселени две села – Крапец и Попово. Но само едно от тях по план попада в чашата на хидровъзлите. Другото е заличено от лицето на Земята до последната керемида, а черквата му дори неколкократно е взривявана и след това затрупана с почва. Всъщност мястото се подготвя за построяването на поредната резиденция на другаря Тодор Живков – с гледка към новия водоем и девствените гори на Витоша, без никакви други постройки, които да нарушават пейзажа. Местността се огражда с бариери и пазачи, а достъпът, разбира се, става абсолютно забранен.
40х40х10 см, почва, тухли, медна тел, тъкан