Вие сте тук
ВОЙН ДЕ ВОЙН (1978)
Войн де Войн е роден през 1978 г. Живее и работи в София. Има магистърска степен от DasArts, Amsterdam, Амстердам, и диплома от Gerrit Rietveld Academy, Amsterdam, Goldsmiths College – История на изкуството и театър, Лондон, Ecole International de Cinema et Realisation (EICAR), Париж. Съосновател е на Институт за пърформанс и теория заедно със Снежанка Михайлова (2012-2016)
От юли 2016 г. ръководи независимо арт пространство в София, наречено ÆTHER, с клон в Хага / Æther Haga/. Целите на Æther са да предложи възможност за експерименти и да генерира критичен размисъл върху неясните страни на съвременността; на живота чрез изкуство, науката, политиката и активизма. Фокусът му е да ангажира и обедини местните и международни сцени на изкуството в различни общи проекти, и да активира колективните ритуали и мислене.
Войн де Войн работи в различни области на визуалните изкуства, вариращи от пърформанс до инсталация, включвайки изследванията си в областите на колективните ритуали, психо-география, социология, психология и нови медии.
Сред самостоятелните му изложби са: “SUR(REAL)RENDER”, галерия SARIEV Contemporary, Пловдив (2018); “Как си го представяш?”, The Fridge, София (2016); “Disconnecting Intergod”, галерия Васка Емануилова, София (2015); “ἀ-μετά-καλύπτω”, Sariev Project Space, Пловдив (2015); “33° Север – 33° Изток”, галерия SARIEV Contemporary, Пловдив (2012); “Retrofuturo”, галерия France Fiction, Париж (2012). Участва в множество групови изложби, някои от които: “Thought for Food”, WILD GALLERY, Брюксел (2014); “Doubt, Connection, Sufferance, Aisthesis, Eros”, ArtInternational, Istanbul (2014); “Contemporary Modifications”, Espace Wallonie, Брюксел (2014); “Moon Voyage 36” (куратор), The Fridge, София (2014), “Българска работа | Bulgarische Arbeit”, geh8 Kunstraum & Ateliers e.V., Дрезден (2014); “Аnn and the Giant Appel”, лекция-пърформанс, De Appel Institute for Contemporary Art, Амстердам (2014); “Let‘s Twist and Cross”, Gallery Bertrand Jordan, Париж (2014);“My Friend, the Artist”, Coexistences Art Space, Санкт Петербург (2014); София Куиър Форум 2014 – “Манифестации на личното”, галерия Васка Емануилова, София;“120 Minutes to Paradise”, Neue Gesellschaft für Bildende Kunst (NGBK), Берлин (2013)
Моята работа изследва перформативни структури, които развиват идеята за колективно съзнание и начини за обединяване. През последните няколко години интересът ми се насочи към изследване на идеята за информацията, предавана от ДНК. Психолозите започнаха да проучват съществуването на травматично предаване, не само чрез истории и чрез афективни или несъзнателни сигнали от родител на дете, но и по отношение на отпечатъка, който тези събития имат върху ДНК, чрез сложни механизми на посттравматично стресово разстройство. Чрез епигенетика, травмата изкривява родовата история, засягайки живота на семействата през поколенията. Това, което едновременно е усетил един индивид, не е статично или самостоятелно, то се предава физически. Условията на трансгенерационната травма също се случват колективно, между поколенията в по-голяма общност или население, причинявайки културна травма, която се отразява навън в обществото. Когато цели групи хора страдат от мащабна емоционална или психологическа травма, загубата на идентичност и културно въздействие продължава да засяга техните потомци, мутирайки гените, за да разкрие признаци на страдание, които се усещат в живота им. Чрез мутация историята се усеща физически и емоционално, навлизайки в психиката на следващите поколения. Симптомите също се различават в зависимост от етническата принадлежност и вида на първоначалната травма. Поробването, геноцидът, домашното насилие, сексуалното насилие и крайната бедност са често срещани източници на травми, които водят до травма между поколенията. Проучване на условията на масова истерия, психози, хипноза и възхода на крайната десница ни води до сегашната ни ера на късния капитализъм - свят на сензорно претоварване, стимулации, електромагнитно налягане, технологични разработки, научни пробиви и модификация на гените. Настоящото състояние на политическото въображение насърчава една форма на вирусна политика в обществото, такава, в която механизмите на неолиберализма действат като апарат за мутация. Това е вирусен процес, който мутира и прикрива себе си чрез присвояване на проектите и идентичностите на радикалната политика, въвеждайки ги в прегръдката на капиталистическата хегемония - обгръщайки онова, което се опитва да му се противопостави чрез поглъщане, трансформация и регургитация. Подобно на вирус, който заразява клетката-гостоприемник, карайки я да се регенерира като себе си, убивайки тази, която се бори срещу нея, капитализмът има особена сила, която продължава да мутира, за да оцелее в променящите се политически пейзажи.
