Джулия Голт поставя под въпрос жеста за „повдигане“ на материята, прибавяйки ѝ височина, и в същото време опитвайки се да се придържа към нея. Неестествен жест, тъй като всичко се стреми към земната повърхност от силата на гравитацията. Нейните скулптури и инсталации говорят за крехкостта на вертикалната поза. Те са в несигурен баланс, често на ръба на колапса.
Интересувам се от човешкото желание за изграждане на все по-висока архитектура, от желанието за излишък, сила и вечност. Повдигането на материя, нейното управление, превръщането ѝ в нещо статично е неестествен жест. Днес сме свидетели на свят от човешки конструкции, който се колебае за фундаментите си, изложени на силите на природата. Срутването на сгради или мостове, колапсът на язовири, цунами, свлачища и т.н. са толкова много фази от една епоха на общество, което иска да преодолее и понякога пренебрегва ожесточената и неукротима природа. (2021)
40х20х10 см, медни тръби, фитинг от глина