Има неща, които много искаме да забравим, a в същото време искаме да
помним и настоятелно се лутаме в спомена за тях.
Ако ги забравим, не си спомняме колко много искаме да ги помним, но се лутаме в празнотата от тяхното отсъствие.
Ако ги помним, няма как да излезем от сянката на желанието да ги забравим.
Понякога те не ни оставят да ги забравим, повтарят се, докато се загнездят завинаги.
Понякога ние не се даваме, упорито ги повтаряме и ги забравяме или им обръщаме гръб.
21/22 - 10 - 2019
през нощта
ме намериха на земята.
После до мене си легнаха най-близките.
Трима души - трима човеци.
С първия винаги даваме на късо, а сме неразделни. Винаги е до мене, не можеш да се откъснеш дори и да искаш.
С втория от малък съм искал да прекарвам повече време и ето, сега сме заедно. Един до друг в една стая. Уви, нямам спомен за нищо от първата седмица след като са ме намерили. След време ми казаха кой е бил там.
Парадоксално, хем получаваш това, което дълго си искал, а нямаш спомен за него и то не съществува в истинския смисъл на думата – фикция.
Третият искаше да ме прегърне и да ме държи в обятията си, и всички останали се напрегнаха, че ще дойде в повече на персонала и това може да усложни нещата и така и не допуснахме да го направи.
Понякога обръщаме гръб на най-хубави неща. Искаш нещо много дълго и случили ли се, не му се оставяш.
Една година окапа за 365 дена, повлече друга, и тя окапа наполовина ден по ден от тогава.
Някои дни не се дават и се разделят на фрагменти.
Часове.
Минути.
Секунди.
Други се сплотяват в седмици, месеци.
Различни фасети на времето.
Има ли време? Има ли нещо, което се случва другаде освен сега?
Миналото и бъдещето са фикции в нашето съзнание, над които винаги сме фиксирани единствено сега.
Точка на невъзвращаемост.
Едноизмерно.
Вакуум.
40х40х10, МДФ, плексиглас, човешка коса, ентомологични карфици
ентологични етикети, пенокартон, картон