Хербарий в тълковния речник (Rechnik.info) е „сбирка от хербаризирани растения, предназначени за изучаване“. Моят персонален хербарий е сбирка от идеи и проекти, някои от тях реализирани, повечето още не, към които периодично поглеждам със смесени чувства, най-вече за да видя дали все още функционират и колко от първоначалната креативна енергия е останала в тях. Ето защо избрах моят „хербаризиран обект“ в тази колекция да е проектът SPAESAMENTI, върху който работих през 2001 – 2002 г., и в изпратената ми от България кутия да „вградя“ цялата налична документация по създаването и реализирането му през изминалите вече 20 години.
2000 – 2001 г. бяха първите години на трайното ми установяване в Италия. Трябва да отбележа, че мотивите ми не бяха икономически, нито политически, аз не бях емигрант в този аспект. И все пак въпреки всичките благоприятни за мен обстоятелства в този нов период от живота ми не можех да се освободя от потискащото чувство, че съм чужденец, outsider, че се различавам от италианците.
Началната еуфория от срещата ми с едно друго общество и култура, различаващо се от тази, в която бях живял дотогава, постепенно бе изместена от чувство на потискаща тревожност. Ревностно не исках да се откажа от никаква част на моята българска идентичност и същевременно се стремях да придобия, да конституирам бързо новата ми италианска и това, разбира се, да ми донесе час по-скоро жадуваното признание и удовлетворение. В главата ми звучаха два гласа, единият ми говореше на български, другият на италиански, всеки от тях се опитваше да доминира над другия, резултатът бе чувството на объркващо раздвояване, което ме караше да се затварям в мълчание.
SPAESAMENTI като инсталация представя спалнята в моя дом, конструирана в реални размери и покрита навсякъде с мултиплицираното изображение на едно око (моето), което предварително бях скулптирал от парафин. Опитах се да създам една оптична дезориентация във всекидневен, банално познат интериор, в който трудно може да се издържи повече от 10-15 минути. Spaesato в италианския език има множество значения, според енциклопедията “Treccani” spaesato е този, който се чувства дезориентиран, дискомфортно, лишен от ориентири, защото се намира извън обичайната му позната среда, в която е живял. Други синоними са прилагателните объркан, изгубен, несвойствен. Тогава, в онези години, не можех да си дам сметка, че това чувство на алиенация е една болезнена (лично за мен) начална преходна фаза от дълготраен процес, който големият философ от български произход Цветан Тодоров нарича TRANSCULTURAZIONE. „Моят актуален статус не отговаря всъщност на декултуризация, нито на акултуризация, а по-скоро на нещо, което може да се нарече транскултуризация, усвояването на един нов код без загубата на предишния. Живея вече в едно особено пространство, вътре и вън същевременно: чужденец „у дома“ ( в София) и у дoма „в чужбина“ (в Париж)“ – „L’home dépaysé”, Цветан Тодоров.
Не можах да открия никаква информация дали Цветан Тодоров е успял да преведе тази своя книга на български, бих искал да се извиня за моята дързост да преведа този кратък цитат от италианското издание, което на свой ред е превод от френски. През 2004 попаднах на тази книга, озаглавена на италиански “L’uomo spaesato”. Оттогава насам винаги ме е съпътствала в опитите да си изясня някои интуиции и процеси при формирането на персоналната или колективната идентичност – една от темите в работите ми и до днес, 20 години по късно. Защото, за да се почувстваш спокойно вътре в една култура, са необходими години на „чиракуване“.
Инсталацията като проект беше показана за първи път през 2003 в Болоня, Conflitto / Conflitti, курирана от Sinapsher, Villa Serena, Болоня. През 2005 инсталацията беше реализирана в Регенсбург, Германия, в рамките на фестивала Donumenta, с куратор Regina Hellwig-Shmit. Отново в Болоня, 2007, галерия Catùs arte, Spaesamenti, курирана от Chiara Canali. Макет на инсталацията беше в експозицията Aktuelle Szene Bulgarien, Ludwig Museum Koblenz, Германия, 2008, курирана от Beate Reifenscheid, а в началото на феруари 2021 ще бъде заедно със серия от мои рисунки в галерия “Zamagni”, Римини.
P.S. Получих поканата за участие в “Herbarium” в периода на 2020 година, определен с термина Lockdown, време, в което бяхме принудени да стоим изолирани в стаи, изпълнени с безпокойство, с неизвестност и напрегната тишина на социална дистанция. Естествено, това също повлия в избора ми да погледна отново и да „хербаризирам“ точно този 20-годишен проект, но и да монтирам сега и един малка „златна“ музикална кутия, която да разчупи спрялото време, да произведе нотки на ритъм и красота, да даде възможност за един оптимистичен изход, но само ако посетителят реши да го задейства.
40х40х10 см, 2 броя форекс 38х38х0,5 см, документация – 12 листа А4 фотографии и текст, фотография
38х38 см, карлион (carillon) 4х3,5 см, Н – 2,5 см, леща на Френел (Fresnel), твърда, 39х39 см