В Kammerspiele романтичните образи от цветни пощенски картички са частично преградени от миниатюрни плочици. Алюзия за екзотични места и минали времена, те едновременно с това се отнасят до части на интериорното пространство. Погледът на зрителя постоянно се мести между сега (функционалност и архитектура) и другаде (желание или носталгия). Името Kammerspiele може да се преведе като „театър на гостната стая“ – поставен тук между образи на липсващи места, липсващи събития и настояща архитектура и форми.
Харесвам идеята за желанието в пощенската картичка. Картичките, които познаваме днес, са се появили в началото на 1900-те. С условието да фигурира думата „пощенска картичка“ на гърба, е било позволено да се надписва от едната страна, като отпред се е поставяло изображението. Образът започнал да служи за сувенир от „различен свят“, представящ екзотичното, идеалното, който се превърнал в проекция на нашия културен мироглед и изрезка на съвършения пейзаж без дефекти. На картичките се е гледало като на посредник между очакванията и реалността.
20х40х10 см, пощенска картичка, миниатюрни пластмасови плочици