Започнах да правя овъглени книги от 1980. Защо изгорих някои книги? Често ми се е налагало да отговарям на този въпрос и на тежки критики за тези серии от моята работа. За мен това е идея като всяка друга. Веднъж майка ми ми разказа историята на първата и единствена книга на баща ми. Тя изгоря в огъня точно преди да бъде разпространена по книжарниците. Като дете бях свидетел на този момент, но споменът за него не се е запазил в мен. Майка ми повдигна завесата към случилото се и аз знаех, че това събитие спи някъде в мозъка ми. Овъглените ми книги дължат своето съществуване на пламъка. Те са създадени и модулирани от него, от неговата ласка. Това е синтез на моите спомени от детството – страниците са потъмнели, но думите са налице. Моята памет също.
Тези книги се превърнаха в символ на паметта.
Посвещавам ги на баща си.
40х40х10 см, изгорена хартия, крепежни елементи